Легендата за мартениците - разбери от къде започва традицията и какво символизират мартениците

Всяка година на първи март млади и стари се окичват с преплетени бели и червени конци, поздравяват се и си пожелават благоденствие, здраве и дълголетие. Но от къде произтича този стар български обичай и какво всъщност символизират мартеничките? Защо ги сваляме едва когато видим първите щъркели и какво ни предвещават те?

Легендата за мартеничките се предава поколения наред в няколко различни варианта, но всеки от тях е свързан с хан Аспарух, създателят на първата българска държава, който бил предизвестен за пристигането на сестра си Хуба на новооткритите български земи с бял конец, вързан за крачето на птица, и обагрен с алено червена кръв. Според повечето предания, това била кръвта на брат му Баян. Бягайки от хазарите, заедно със сестра си, те следвали гълъб с вързана на него златна нишка. Гълъбът бил изпратен от Аспарух като знак за намерена свободна земя, която да се нарече България. Хуба вързала на крачето на птицата бял конец, а другият му край държал Баян. Уцелен от стрела на преследвачите си, кръвта на Баян бликнала и обагрила белия конец. В този момент се появил Аспарух заедно с хората си, а хазарите от страх побягнали. Владетелят на българите взел конеца, напоен с кръвта на брат си и закичил всеки от своите войници с късче от него като символ на българското единство. Братята не изпълнили заръката на баща си, мъдрия хан Кубрат, да търсят заедно земя за народа си, разделили се и това едва не довело на смъртта на един от тях. Осъзнавайки смисъла на бащините думи, Аспарух заръчал бяло-червеня конец никога да не се разкъсва, защото само когато са заедно българите имат силата да победят всекиго. Денят бил първи март и от тогава до днес на този ден всички българи се закичват с алено-бели конци за здраве и сполуки.

Няма точно определен срок докога точно да се носи точно мартеницата, но според традициите трябва да се свали най-рано на 9-ти март (Младенци) или най-късно на 25-ти март (Благовец). Свалянето на мартеницата бележи края на зимата и настъпването на по-плодородно време. Ето защо може би най-популярно е твърдението, че мартеницата се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче. В някои краища на страната, тя се сваля, когато се види щъркел или лястовица, птици връщащи се отново на нашите земи, когато времето се затопли, а земята е готова за ранната пролетна сеитба. Поверието е, че ако видиш щъркела в полет, годината ще върви добре. Ако щъркелът е кацнал, ще е мързелива.

Популярно напоследък е с вързването на мартеницата, човекът на който се вързва, да си намисли желание в момента, преди тя да бъде вързана. Смята се, че така желанието ще бъде вързано за човека и магията, носена от мартеничката, ще му помогне да се сбъдне.

Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка на слива, ябълка, праскова или трендафил, за да стане плодовито дървото и да са бели и червени, хубави и здрави хората. Мартеницата може да се сложи под камък. Ако след 9 дни под камъка има мравки или други буболечки, годината ще бъде добра. Както и да постъпите, помнете че мартеница се носи за здраве и късмет, защото е символ на обединението и единството, а то не може да не бъде увенчано от успехи.